Делото му е своеобразен бунт на модерната личност срещу традиционния начин на живот и на мислене, но това е дълбоко цивилизован бунт, който не изхвърля на бунището традиционните ценности, а ги архивира в културната памет на нацията.

Според литературния критик акад. Ефрем Каранфилов (1915-1998) Иван Хаджийски никога не е бил кабинетен учен, затворен между четири стени. „Той никога не е бил само тълкувател, никога не е бил философствуващ доктринер. Всяка негова мисъл е преминала, както през собствената му глава, така и през собственото му сърце – тя е изстрадана мисъл… Ето защо Иван Хаджийски с целокупното си творчество надхвърля рамките на ученият тесен специалист – това е една самобитна личност, която се откроява със своето специфично обаяние през най-тревожните години от близката история на нашия народ“, отбелязва той.

Димитър Чорбаджийски – Чудомир пише за Иван Хаджийски, с когото стават приятели и споделят творчески интерес към народния бит, следното: „…той обиколи с едно старо колело цяла България, за да събира материали“.

ОСЪДЕН Е УСЛОВНО ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ПАРИ НА ЕМИГРИРАЩ

Иван Минков Хаджийски, български философ, социолог, народопсихолог и публицист е роден в Троян на 13 октомври 1907 г. През 1921 г. започва да учи в Търговската гимназия в Свищов. През 1923 г. е арестуван по подозрение за убийство, а през 1925 г. е осъден условно на една година затвор за предаване на пари на емигриращ. През 1926 г. завършва гимназията и започва да работи като счетоводител в Търновската захарна фабрика. От 1931 г. работи в Троянската популярна банка. Завършва философия през 1932 г. и през 1936 г. право в Софийския университет.

През 1934 г. Иван Хаджийски става редактор в сп. „Научна трибуна“, а през 1937 г. – главен неплатен сътрудник на сп. „Философски преглед“ до забраната му през 1942 г. В него излизат повечето студии на Хаджийски. Той активно участва в списването на сп. „Изкуство и критика“, редактирано от Георги Цанев. От 1937 до 1939 г. работи и в кантората на столичния адвокат Борис Павлов.

През 1930 г. Иван Хаджийски е избран за член на Околийския комитет на Българската комунистическа партия в Троян. През 1935 г. се жени за Петрана Ахчийска, студентка по българска филология, от която са и двете му дъщери – Нина и Мария.

Партийната група е разкрита през 1936 г. и той е осъден по Закона за защита на държавата на три месеца строг тъмничен затвор. По време на заключителната фаза на Втората световна война (1944 – 1945) Иван Хаджийски е военен кореспондент на в. „Работническо дело“, но заявява желания да бъде включен в бойните действия и загива в сражение с немска част на 4 октомври 1944 г. при Висока чука, Югославия. На 2 ноември 1944 г. е погребан в Троян.

ПОСТАВЯ НАЧАЛОТО НА СОЦИАЛНОПСИХОЛОГИЧЕСКА ШКОЛА У НАС

Иван Хаджийски поставя началото на социалнопсихологическа школа в България. Създава метод за конкретно изучаване на социалните проблеми, който е оригинално явление в историята на българската философско-социологическа мисъл. Обосновава нов клон на научното познание, който нарича „конкретна масова психология“. Той е автор на книгите „Авторитет, достойнство и маска“ (1933), „Любов и брак“ (1936, част 1) и др. Също така е автор и на първата систематична етнопсихология на българина – „Бит и душевност на нашия народ“ (1940, 2 т.). Той прави самобитен социалнопсихологичен анализ на миналото и настоящето на българското общество, на бита и душевността на различните социални групи, на проявите на масовото съзнание и поведение.

Научният принос на Иван Хаджийски остава недоразвит, поради краткия му житейски път, а дълго време без внимание остава и непубликувания му архив, в който фигурират множество ценни материали, негови наблюдения над разнообразни социални явления, анализи, описания, исторически свидетелства и дирения.

Като редица изпреварили времето си учени-новатори, Хаджийски не се побира в тесните рамки на конкретна идеология и следвоенната цензура „не забелязва“ подготвения преди смъртта му трети том на „Бит и душевност на нашия народ“, който „изчезва“ от семейния архив. Голяма част от трудовете му остават непубликувани дълги години след смъртта му.

След няколко десетилетия дъщерята на Иван Хаджийски - социологът Мария Хаджийска, се заема сериозно с наследения архив и сглобява материалите парче по парче с помощта на други изследователи.

През 1989 г. излиза сборникът „Неизвестно от него, неизвестно за него“ с непубликувани трудове на Иван Хаджийски, в авторство на Мария Хаджийска.

Мария Хаджийска издава още възстановени и допълнени трудове на баща си като „Бит и душевност на нашия народ“ (1995, ред. и авт. предг. М. Хаджийска), „Оптимистична теория за нашия народ“ (1997, състав. и ред. М. Хаджийска), „Избрани съчинения“ в 3 тома (2002-2003, състав. и ред. М. Хаджийска).

ИЗ ВЪЗСТАНОВЕНИТЕ МАТЕРИАЛИ ОТ ТРЕТИЯ ТОМ НА „БИТ И ДУШЕВНОСТ НА НАШИЯ НАРОД“

В част от възстановените материали от третия том на „Бит и душевност на нашия народ“ пише: „…Какво става обаче в София с преселените в нея дребно- и среднособственически среди? София се създаде като чиновнически град. Още Иречек бележи, че това е град, който най-малко е свързан със стария български бит. Така настава едно пълно скъсване със земеделието и домашната работа вън от готвене и бродерии“.

Според Хаджийски момичето, чийто баща не е работник или служещ, а дребен и среден собственик, след като си научи уроците, застава до майка си, за да научи само мизерните спорове, клюки и сплетни с хазайката и съседите от горния и долния етаж. „То не само че няма възможност да участва в някакъв труд, което ще влияе благотворно върху ума и нрава му, но и няма възможност да го види. Единствен прозорец към света остават книгите, романите и киното, обаче оттам то взема не това, което му трябва, но образци и страстта да подражава на паразитизма в чужбина…“

Авторът пише, че момчето, след научаване на уроците, няма възможност за изразходва младежката си енергия, тъй като София му предлага „само кафенета, футболни игрища, поститутки и евтина и лека любов с женени жени, вдовици, стари и млади моми“.

„Така се създават навиците на безделието, които, съчетани в достатъчна степен, дават това, което наричаме лумпащина, тарикатство. Тук се вербуват армията на политическото ни търгашество, кадрите на нашата тъпа и механизирана бюрокрация и цялата полуинтелигентна воня и посредственост. По този път върви вече провинцията, дето по-заможните собственици по пътя на подражанието въвеждат срама от работата, товарейки го върху слугини и наемници и възпитавайки децата си за кукли и видиотизувани безделници…“

Според Иван Хаджийски в големите градове хората се пазят най-много от съседите си – да не узнаят тайните им, да не ги издадат, да не ги заразят с някоя болест… „Ние нарочно страним от тях и често пъти не им знаем имената, камо ли историята. Старата поговорка обаче казваше: „Къща без съседи не купувай, къща с лоши съседи не държи“. В Македония по искане на населението злите съседи се изселваха от турската власт. Когато днес си избираме апартамент или къща, ние най-малко се интересуваме от личността на съседите. Нас по-скоро ни интересува общия стил на квартала“, пише той.

ПРИЗНАНИЕ

На 15 октомври 1997 г. е учреден Институт за социални дейности и структури „Иван Хаджийски“ по повод 90-ата годишнина от рождението на философа, социолог, народопсихолог и публицист.

На 2 октомври 2007 г. на Хаджийски посмъртно е присъдена наградата „Златен знак с лента“ от Института по социология при БАН – „За изключителни заслуги и изключителен и оригинален принос към българската социология“, а Общинският съвет в Троян учредява наградата „Иван Хаджийски“ по случай 100-годишнината от рождението му. Днес неговото име носят училища в Троян и София.

В информация от 1997 г. се посочва, че в теоретичното обучение по полицейска психология преди 1944 г. се е изучавала неговата творба „Психология на престъпника“. 

За живота и творчеството му разказва филмът „Пътепис с елементи на оптимизъм по Иван Хаджийски“. Последната книга за Иван Хаджийски „Едно знаме повече“ на Лазар Лазаров излиза през април 2024 г.

/СЗ/МВ/отдел „Справочна“

Използвани източници: в. „Литературен фронт“, бр. 52/21.12.1967 г., в. „Дума“, бр. 238/11.10.1997 г., Хаджийски, Иван. Бит и душевност на нашия народ. София, 2002, с. 317, Голяма енциклопедия България. София, 2012, с. 4596, https://troyan-museum.com/ivan-hadjiski/, https://www.bta.bg/bg/bta-academy/bulletin/all/705193-prof-georgi-fotev-ivan-hadzhiyski-tryabva-da-se-chete-bavno-, https://www.bta.bg/bg/news/lik/651093-knigata-edno-zname-poveche-razkazva-za-zhivota-na-ivan-hadzhiyski, https://chitanka.info/text/21307-ivan-hadzhijski